Септември
бе
и
златна
есен
беше
момиче
пред
казармата
стои
в
сълзи
обляно
своя
мил
изпраща
за
сбогом
нежни
думи
му
реди.
в
сълзи
обляно
своя
мил
изпраща
за
сбогом
нежни
думи
му
реди.
Как
тихичко
си
капеха
листата
и
ватъра
ги
носи
на
далеч
За
сетен
път
сближихме
си
устата
с
целувка
кратка
запоследен
път.
За
сетен
път
сближихме
си
устата
с
целувка
кратка
запоследен
път.
И
ето
вече
мина
се
година
редовно
пишеш
ми
ти
писма
и
се
кълнеш,че
вечно
ще
си
моя,че
друг
за
тебе
няма
на
света.
и
се
кълнеш,че
вечно
ще
си
моя,че
друг
за
тебе
няма
на
света.
Веднъж
преди
наряда
да
застъпи
Получи
дългоочаквания
плик.
Прости
прости
че
се
омъжих
скъпи
прочете
с
болка
старият
войник.
Прости
прости
че
се
омъжих
скъпи
прочете
с
болка
старият
войник.
Оставих
плика
взех
си
автомата
и
се
загледах
дълго
в
целта,
но
се
зарекох
тази
нощ
да
пазя
на
младото
семейство
любовта.
но
се
зарекох
тази
нощ
да
пазя
на
младото
семейство
любовта.
Аз
зная
много
дълго
той
ше
страда
писмото
ми
когато
прочете,
Но
аз
си
имам
вече
друга
радост
съпруга
съм
и
имам
си
дете.
Но
аз
си
имам
вече
друга
радост
съпруга
съм
и
имам
си
дете.
Пред
твоя
дом
сигнала
аз
си
свирих,
а
ти
излезна
с
детенце
на
ръце
Обърнах
се
и
плаком
си
отидох,а
ти
извика
с
разплакано
лице.
Обърнах
се
и
плаком
си
отидох,а
ти
извика
с
разплакано
лице.
Съдба
съдба,защо
си
тъй
жестока,
Защо
отне
ми
първата
любов
Върни
ми
я
тя
трябва
да
е
моя
върни
ми
я
върни
ми
любовта!
Върни
ми
я
тя
трябва
да
е
моя
върни
ми
я
върни
ми
любовта!