Ясно
слънце
се
издига
-
там
над
черната
гора,
бързо
месецът
се
скрива
зад
високата
скала...
Нова
чета
се
събира
на
хайдушката
чешма...
Всеки
бук
им
е
побратим
-
планината
е
сестра...
Припев:
Ой
соколе!
Пиле
шарено!
Виждаш
всичко,
знаеш
всичко
-
що
е
било
по
свето...
Тръгна
младата
дружина,
бият
младите
сърца...
Карандила
е
закрила
за
немирната
глава...
Бой
се
почна
-
ден
премина,
падат
младите
момци...
От
куршуми
и
шрапнели
вият
сините
скали...
Припев:
Ой
соколе!
Пиле
шарено!
Тежък
бой
се
долу
води
-
там
под
твоето
гнездо...
Кървав
месец
се
издига,
плаче
старата
гора...
Носи
цялата
дружина
младият
си
войвода...
„Оставете
ме
момчета
-
тук
на
Сините
скали!
Да
умра
и
да
нахраня
непокорните
орли!..”
Припев:
Ой
соколе!
Пиле
шарено!
Виждаш
всичко,
знаеш
всичко
-
що
е
било
по
свето...
“Не
оставяй
ни,
войводо!
Ще
ни
водиш
до
смъртта!
Тъй
закле
се
таз
дружина
на
хайдушката
чешма...
Ден
ще
мине
-
друг
ще
дойде
-
ще
излъжеме
смъртта!
Всеки
бук
ни
е
побратим,
планината
е
сестра!..”
Припев:
Ой
соколе!
Пиле
шарено!
Виждаш
всичко,
знаеш
всичко
-
що
е
било
по
свето...